Dec 26, 2015, 8:27 PM

В дълбините

863 1 9

Можеш ли да обичаш, след като не си обичан?
Когато хората не са хора, тогава може ли да си човечен?
Можеш ли да изтърпиш хладината, докато си гол, изобличен, в празнината,
в празнината на телата, "живите" тела около теб, които не ти излъчват топлината?
Каква е топлината, която търся? Тя ли е тази, която аз излъчвам?
Сред хората, понякога, чувствам се самотен... За приятел не съм ли аз достоен?
Мога ли да намеря единство в моментите, когато не съм сам?
Желая го. Надявам се, на този свят не съм сам...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Анастасия.
  • Май си прав, Боби. :D
  • Ако някой човек пита дали е арогантен, то той най - вероятно не е такъв. Арогантността предполага нездрава самоувереност. Колкото до това, доколко някой може да е напълно единомислен с някого - то това е невъзможно, но и ненужно. Защото дори и най - правият (като цяло) може да е грешен там, където най - неправият (също като цяло) е прав, дори и това (на неправият) да е едната му единствена правота.
  • Благодаря, Мисана. Относно дадения въпрос... Обичта между двама човека, възприемам като една висша форма на разбирателство. Чувствата, мисля, идват от това, да виждат красотата в сходните си черти, а и също в различаващите ги черти, но най- вече в сходния им начин на мислене. Мислят ли идентично, биха действали по идентичен начин и това би ги задържало заедно, ако не се провалят в задържането на интригата и тръпката от "боричкането", играта. Аз вярвам, че разбирам същностите на моите приятели, но не мисля, че те ме разбират напълно. Има известно разминаване в начините ни на мислене и това подбужда отчаяние в мен. Понякога се гневя по тоя повод... Може би съм твърде арогантен... Ти как мислиш, дали е възможно да съм арогантен, Боби?
  • Хммм... В този дух, тогава - Нека знанието за незнанието да е знайно (В противен случай цари дълбока заблуда)

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...