26 дек. 2015 г., 20:27

В дълбините

874 1 9

Можеш ли да обичаш, след като не си обичан?
Когато хората не са хора, тогава може ли да си човечен?
Можеш ли да изтърпиш хладината, докато си гол, изобличен, в празнината,
в празнината на телата, "живите" тела около теб, които не ти излъчват топлината?
Каква е топлината, която търся? Тя ли е тази, която аз излъчвам?
Сред хората, понякога, чувствам се самотен... За приятел не съм ли аз достоен?
Мога ли да намеря единство в моментите, когато не съм сам?
Желая го. Надявам се, на този свят не съм сам...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Анастасия.
  • Май си прав, Боби. :D
  • Ако някой човек пита дали е арогантен, то той най - вероятно не е такъв. Арогантността предполага нездрава самоувереност. Колкото до това, доколко някой може да е напълно единомислен с някого - то това е невъзможно, но и ненужно. Защото дори и най - правият (като цяло) може да е грешен там, където най - неправият (също като цяло) е прав, дори и това (на неправият) да е едната му единствена правота.
  • Благодаря, Мисана. Относно дадения въпрос... Обичта между двама човека, възприемам като една висша форма на разбирателство. Чувствата, мисля, идват от това, да виждат красотата в сходните си черти, а и също в различаващите ги черти, но най- вече в сходния им начин на мислене. Мислят ли идентично, биха действали по идентичен начин и това би ги задържало заедно, ако не се провалят в задържането на интригата и тръпката от "боричкането", играта. Аз вярвам, че разбирам същностите на моите приятели, но не мисля, че те ме разбират напълно. Има известно разминаване в начините ни на мислене и това подбужда отчаяние в мен. Понякога се гневя по тоя повод... Може би съм твърде арогантен... Ти как мислиш, дали е възможно да съм арогантен, Боби?
  • Хммм... В този дух, тогава - Нека знанието за незнанието да е знайно (В противен случай цари дълбока заблуда)

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....