2 sept 2007, 18:21

В дълбочините на женското сърце

  Poesía
815 0 7

Очите ми са езера бездънни.
Душата - необхватна шир.
Косите - нежна паяжина лунна,
сърцето - дълбок и опасен вир.

Мечтите ми към теб се носят
на гребена на бисерна сълза
и в очите ти тихо падат -
неусетно бавно, бездиханно.

Косите ми тялото крият
и сърцето с бесния туптеж.
Желанията ми към теб се вият
в чисто човешки стремеж.

В душата си пазя безкрая
на не една свята любов -
всяка една е всемирна омая
на живота с блясък нов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...