2.09.2007 г., 18:21

В дълбочините на женското сърце

811 0 7

Очите ми са езера бездънни.
Душата - необхватна шир.
Косите - нежна паяжина лунна,
сърцето - дълбок и опасен вир.

Мечтите ми към теб се носят
на гребена на бисерна сълза
и в очите ти тихо падат -
неусетно бавно, бездиханно.

Косите ми тялото крият
и сърцето с бесния туптеж.
Желанията ми към теб се вият
в чисто човешки стремеж.

В душата си пазя безкрая
на не една свята любов -
всяка една е всемирна омая
на живота с блясък нов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...