2 сент. 2007 г., 18:21

В дълбочините на женското сърце

816 0 7

Очите ми са езера бездънни.
Душата - необхватна шир.
Косите - нежна паяжина лунна,
сърцето - дълбок и опасен вир.

Мечтите ми към теб се носят
на гребена на бисерна сълза
и в очите ти тихо падат -
неусетно бавно, бездиханно.

Косите ми тялото крият
и сърцето с бесния туптеж.
Желанията ми към теб се вият
в чисто човешки стремеж.

В душата си пазя безкрая
на не една свята любов -
всяка една е всемирна омая
на живота с блясък нов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....