2 сент. 2007 г., 18:21

В дълбочините на женското сърце

812 0 7

Очите ми са езера бездънни.
Душата - необхватна шир.
Косите - нежна паяжина лунна,
сърцето - дълбок и опасен вир.

Мечтите ми към теб се носят
на гребена на бисерна сълза
и в очите ти тихо падат -
неусетно бавно, бездиханно.

Косите ми тялото крият
и сърцето с бесния туптеж.
Желанията ми към теб се вият
в чисто човешки стремеж.

В душата си пазя безкрая
на не една свята любов -
всяка една е всемирна омая
на живота с блясък нов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...