25 abr 2016, 19:29

В един миг 

  Poesía » Filosófica
568 0 13

 

Хора вехнат, падат като листи,

а навън разцъфва пролетта

и молитвен храм за песимисти

е светът, погубил любовта!

 

Време безметежно, ветровито...

Студ сковал е хиляди съдби!

А дъждът оплаква шеговито

сам смъртта си с ледени сълзи!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??