Хора вехнат, падат като листи,
а навън разцъфва пролетта
и молитвен храм за песимисти
е светът, погубил любовта!
Време безметежно, ветровито...
Студ сковал е хиляди съдби!
А дъждът оплаква шеговито
сам смъртта си с ледени сълзи!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены