25 апр. 2016 г., 19:29

В един миг 

  Поэзия » Философская
567 0 13

 

Хора вехнат, падат като листи,

а навън разцъфва пролетта

и молитвен храм за песимисти

е светът, погубил любовта!

 

Време безметежно, ветровито...

Студ сковал е хиляди съдби!

А дъждът оплаква шеговито

сам смъртта си с ледени сълзи!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??