В един миг

25 апр. 2016 г., 19:29

Поэзия » Философская

593 0 13

Хора вехнат, падат като листи,
а навън разцъфва пролетта
и молитвен храм за песимисти
е светът, погубил любовта!
Време безметежно, ветровито...
Студ сковал е хиляди съдби!
А дъждът оплаква шеговито
сам смъртта си с ледени сълзи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

В един миг

Искате да прочетете повече?

Предложения