25.04.2016 г., 19:29 ч.

В един миг 

  Поезия » Философска
495 0 13

 

Хора вехнат, падат като листи,

а навън разцъфва пролетта

и молитвен храм за песимисти

е светът, погубил любовта!

 

Време безметежно, ветровито...

Студ сковал е хиляди съдби!

А дъждът оплаква шеговито

сам смъртта си с ледени сълзи!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??