В един миг

Поезия » Философска

714 0 13

Хора вехнат, падат като листи,

а навън разцъфва пролетта

и молитвен храм за песимисти

е светът, погубил любовта!

Време безметежно, ветровито...

Студ сковал е хиляди съдби!

А дъждът оплаква шеговито

сам смъртта си с ледени сълзи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Благодаря, Водолейче! Поздрави!

2016-04-26T19:21:29+03:00
vodoleia (Мария)

Кратко, но краткостта има свойството да въздейства силно.
Поздрав!

2016-04-26T18:19:22+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Благодаря, Йоана! Поздрави!

2016-04-26T12:51:59+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Анастасия, Младене, благодаря ви! Поздрави!

2016-04-26T07:01:52+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"А дъждът оплаква шеговито сам смъртта си с ледени сълзи!"

Това остава! Поздрав!

2016-04-25T23:12:40+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0