В ЕДИН ЮМРУК

/по идея провокирана от филмите „Откраднат живот“ и „Пътят на честта“/

За живота тайни няма.

Всичко е закодирано точно.

Погребваш нещо в най-дълбоката яма.

Прекръстваш се лицемерно и пошло...

Дъждът тихо, приспивно вали...

но в миг неочакван бурята се развихря,

кърти, копае, открива заличени следи

и... „трупът“ е отвън, ехидно усмихнат.

Животът ти натрапва своята логика, правота.

Догонил те е и няма кръшкане.

Не признава пари, постове, суета.

Вкопчил те е здраво и няма връщане.

Вриш в собсвената кървава баня.

Съвестта ти те облива с калната пот,

дави те, сърцето спокойствие няма,

питаш се – човек ли си, или... идот,

търсиш „виновни“ греха да покрият,

как да излъжеш, ръцете си да измиеш...

Ако в бурята са успели тайните да се скрият,

есента ще ги намери. Как ще се скриеш

без облеклото от листа, маскарадна красота,

когато голотата белезите ти открива,

всичките грапавини, чворове и кривини,

грешна съвестта ти с треперенето се разкрива...

Ще съумее ли тя, от изгарящият мраз събудена,

да приеме в себе си истината, светлината,

от болката разкъсвана - духовното пречистване?

А, може би, две детски очи ще бръкнат в сърцата,

ще се ровят в съвестта, ще отворят стари рани,

кръвни нишки възели нови ще завържат,

път на Любовта ще покажат, като орел да ги брани,

протегнати ръце в един юмрук да се свържат...

Грехът, пленен, пред хората и Бог ще отговаря,

за да е Мир, Любов и никога не се повтаря...

19 09 2019