20.09.2019 г., 16:38

В един юмрук

347 0 0

В ЕДИН ЮМРУК

/по идея провокирана от филмите „Откраднат живот“ и „Пътят на честта“/

 

За живота тайни няма.

Всичко е закодирано точно.

Погребваш нещо в най-дълбоката яма.

Прекръстваш се лицемерно и пошло...

Дъждът тихо, приспивно вали...

но в миг неочакван бурята се развихря,

кърти, копае, открива заличени следи

и... „трупът“ е отвън, ехидно усмихнат.

Животът ти натрапва своята логика, правота.

Догонил те е и няма кръшкане.

Не признава пари, постове, суета.

Вкопчил те е здраво и няма връщане.

Вриш в собсвената кървава баня.

Съвестта ти те облива с калната пот,

дави те, сърцето спокойствие няма,

питаш се – човек ли си, или... идот,

търсиш „виновни“ греха да покрият,

как да излъжеш, ръцете си да измиеш...

Ако в бурята са успели тайните да се скрият,

есента ще ги намери. Как ще се скриеш

без облеклото от листа, маскарадна красота,

когато голотата белезите ти открива,

всичките грапавини, чворове и кривини,

грешна съвестта ти с треперенето се разкрива...

Ще съумее ли тя, от изгарящият мраз събудена,

да приеме в себе си истината, светлината,

от болката разкъсвана - духовното пречистване?

А, може би, две детски очи ще бръкнат в сърцата,

ще се ровят в съвестта, ще отворят стари рани,

кръвни нишки възели нови ще завържат,

път на Любовта ще покажат, като орел да ги брани,

протегнати ръце в един юмрук да се свържат...

Грехът, пленен, пред хората и Бог ще отговаря,

за да е Мир, Любов и никога не се повтаря...

 

19 09 2019

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...