В една пролетна утрин
На пътя локва
кръв,
а в нея бездиханна
гълъбица.
За чия душа ти стана
стръв,
та вдигна някой за живота ти
десница?
В очите ти угаснал
пламък,
крилете не зоват за
полет,
сърцето ти е вече
камък,
а ти - прекършен цвят
напролет...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анна Попова Todos los derechos reservados