На пътя локва
кръв,
а в нея бездиханна
гълъбица.
За чия душа ти стана
стръв,
та вдигна някой за живота ти
десница?
В очите ти угаснал
пламък,
крилете не зоват за
полет,
сърцето ти е вече
камък,
а ти - прекършен цвят
напролет...
© Анна Попова Всички права запазени