В горичката, сред храсти
А пък жезълът ми смолест,
както казва Шекспир, болест
го е хванала горкия
и защо ли аз да крия,
че присъщите му страсти
в горичката, сред храсти,
бяха неми, даже и встрани,
от присъщите на нас вълни,
че ни мъка причиниха,
в сълзи ни потопиха,
но когато Слънчо пекна,
на сърцата ни олекна…
-Мислех си, че в сън дълбок
е потънал моят мил бог!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
