В горичката, сред храсти

9 mar 2007, 11:24

Poesía

747 0 2

А пък жезълът ми смолест,

както казва Шекспир, болест

го е хванала горкия

и защо ли аз да крия,

че присъщите му страсти

в горичката, сред храсти,

бяха неми, даже и встрани,

от присъщите на нас вълни,

че ни мъка причиниха,

в сълзи ни потопиха,

но когато Слънчо пекна,

на сърцата ни олекна…

-Мислех си, че в сън дълбок

е потънал моят мил бог!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

MOJSEI (Валери Рибаров)

2007-03-09T15:22:26+02:00

"-Мислех си, че в сън дълбок
е потънал моят бог!"
akademika (Цветан Павлов)

2007-03-09T15:09:29+02:00

Сонетът ти е направо супер. Ритъмът на последния ти стих нещо куца!?