В горичката, сред храсти
А пък жезълът ми смолест,
както казва Шекспир, болест
го е хванала горкия
и защо ли аз да крия,
че присъщите му страсти
в горичката, сред храсти,
бяха неми, даже и встрани,
от присъщите на нас вълни,
че ни мъка причиниха,
в сълзи ни потопиха,
но когато Слънчо пекна,
на сърцата ни олекна…
-Мислех си, че в сън дълбок
е потънал моят мил бог!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
