9 мар. 2007 г., 11:24

В горичката, сред храсти 

  Поэзия
749 0 2



 

А пък жезълът ми смолест,

както казва Шекспир, болест

го е хванала горкия

и защо ли аз да крия,

че присъщите му страсти

в горичката, сред храсти,

бяха неми, даже и встрани,

от присъщите на нас вълни,

че ни мъка причиниха,

в сълзи ни потопиха,

но когато Слънчо пекна,

на сърцата ни олекна…

-Мислех си, че в сън дълбок

е потънал моят мил бог!

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??