Mar 9, 2007, 11:24 AM

В горичката, сред храсти 

  Poetry
789 0 2



 

А пък жезълът ми смолест,

както казва Шекспир, болест

го е хванала горкия

и защо ли аз да крия,

че присъщите му страсти

в горичката, сред храсти,

бяха неми, даже и встрани,

от присъщите на нас вълни,

че ни мъка причиниха,

в сълзи ни потопиха,

но когато Слънчо пекна,

на сърцата ни олекна…

-Мислех си, че в сън дълбок

е потънал моят мил бог!

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??