А пък жезълът ми смолест,
както казва Шекспир, болест
го е хванала горкия
и защо ли аз да крия,
че присъщите му страсти
в горичката, сред храсти,
бяха неми, даже и встрани,
от присъщите на нас вълни,
че ни мъка причиниха,
в сълзи ни потопиха,
но когато Слънчо пекна,
на сърцата ни олекна…
-Мислех си, че в сън дълбок
е потънал моят мил бог!
© Валери Рибаров All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
