22 nov 2017, 11:12

В Гюргево

  Poesía
728 1 4

Пред погледа на Еминеску

дечица строфи рецитират.

Макар че дума не разбирам,

аз ръкоплескам,

 

защото в ритъма усетих

как вятър шета в равнината,

насочва след това платната

за път в небето...

 

Дочувам ромона на ручей...

Венци уханни рими вият...

Щурци не могат да укрият

цигулки звучни...

 

И обич в стихове извира –

тъй силна, мощна, необятна...

...

Над Гюргево, в небето лятно,

Жар-птица спира...

 

Гюргево, 15 юни 2017 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живодар Душков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...