22 нояб. 2017 г., 11:12

В Гюргево

727 1 4

Пред погледа на Еминеску

дечица строфи рецитират.

Макар че дума не разбирам,

аз ръкоплескам,

 

защото в ритъма усетих

как вятър шета в равнината,

насочва след това платната

за път в небето...

 

Дочувам ромона на ручей...

Венци уханни рими вият...

Щурци не могат да укрият

цигулки звучни...

 

И обич в стихове извира –

тъй силна, мощна, необятна...

...

Над Гюргево, в небето лятно,

Жар-птица спира...

 

Гюргево, 15 юни 2017 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живодар Душков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...