Пред погледа на Еминеску
дечица строфи рецитират.
Макар че дума не разбирам,
аз ръкоплескам,
защото в ритъма усетих
как вятър шета в равнината,
насочва след това платната
за път в небето...
Дочувам ромона на ручей...
Венци уханни рими вият...
Щурци не могат да укрият
цигулки звучни...
И обич в стихове извира –
тъй силна, мощна, необятна...
...
Над Гюргево, в небето лятно,
Жар-птица спира...
Гюргево, 15 юни 2017 г.
© Живодар Душков Все права защищены