25 jun 2018, 21:13

В храма

943 3 9

... И пак 
във храма 
съм сама. 
Заключила 
зад себе си 
вратата. 
Свещи паля - 
няма светлина. 
За кой ли път 
разпънала душата. 

 

А чувам го 
навън света.
Пее... 
Чудни песени 
изпълнява.
Текстове - 
написала му 
Любовта. 
Тя, вечната - 
така не остарява. 

 

Къде ли е 
сега ключът?
Сън ли бе, 
че го държа 
в ръцете...
Навярно 
взел го Страхът. 
Подлецът, 
който ни ограбва 
домовете. 

 

Иконите 
вторачили се в мен. 
Засрамена, 
главата свеждам 
и се кръстя. 
Не да съдят. 
Те - показвали на мен,
къде е туй, 
което търся...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...