25 июн. 2018 г., 21:13

В храма

952 3 9

... И пак 
във храма 
съм сама. 
Заключила 
зад себе си 
вратата. 
Свещи паля - 
няма светлина. 
За кой ли път 
разпънала душата. 

 

А чувам го 
навън света.
Пее... 
Чудни песени 
изпълнява.
Текстове - 
написала му 
Любовта. 
Тя, вечната - 
така не остарява. 

 

Къде ли е 
сега ключът?
Сън ли бе, 
че го държа 
в ръцете...
Навярно 
взел го Страхът. 
Подлецът, 
който ни ограбва 
домовете. 

 

Иконите 
вторачили се в мен. 
Засрамена, 
главата свеждам 
и се кръстя. 
Не да съдят. 
Те - показвали на мен,
къде е туй, 
което търся...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...