Jun 25, 2018, 9:13 PM

В храма

948 3 9

... И пак 
във храма 
съм сама. 
Заключила 
зад себе си 
вратата. 
Свещи паля - 
няма светлина. 
За кой ли път 
разпънала душата. 

 

А чувам го 
навън света.
Пее... 
Чудни песени 
изпълнява.
Текстове - 
написала му 
Любовта. 
Тя, вечната - 
така не остарява. 

 

Къде ли е 
сега ключът?
Сън ли бе, 
че го държа 
в ръцете...
Навярно 
взел го Страхът. 
Подлецът, 
който ни ограбва 
домовете. 

 

Иконите 
вторачили се в мен. 
Засрамена, 
главата свеждам 
и се кръстя. 
Не да съдят. 
Те - показвали на мен,
къде е туй, 
което търся...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...