25.06.2018 г., 21:13

В храма

938 3 9

... И пак 
във храма 
съм сама. 
Заключила 
зад себе си 
вратата. 
Свещи паля - 
няма светлина. 
За кой ли път 
разпънала душата. 

 

А чувам го 
навън света.
Пее... 
Чудни песени 
изпълнява.
Текстове - 
написала му 
Любовта. 
Тя, вечната - 
така не остарява. 

 

Къде ли е 
сега ключът?
Сън ли бе, 
че го държа 
в ръцете...
Навярно 
взел го Страхът. 
Подлецът, 
който ни ограбва 
домовете. 

 

Иконите 
вторачили се в мен. 
Засрамена, 
главата свеждам 
и се кръстя. 
Не да съдят. 
Те - показвали на мен,
къде е туй, 
което търся...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...