25.06.2018 г., 21:13

В храма

949 3 9

... И пак 
във храма 
съм сама. 
Заключила 
зад себе си 
вратата. 
Свещи паля - 
няма светлина. 
За кой ли път 
разпънала душата. 

 

А чувам го 
навън света.
Пее... 
Чудни песени 
изпълнява.
Текстове - 
написала му 
Любовта. 
Тя, вечната - 
така не остарява. 

 

Къде ли е 
сега ключът?
Сън ли бе, 
че го държа 
в ръцете...
Навярно 
взел го Страхът. 
Подлецът, 
който ни ограбва 
домовете. 

 

Иконите 
вторачили се в мен. 
Засрамена, 
главата свеждам 
и се кръстя. 
Не да съдят. 
Те - показвали на мен,
къде е туй, 
което търся...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...