12 oct 2023, 13:07

Видения

  Poesía » Otra
711 3 1

                                                        Ветрецът носи група празни думи –

                                                        разхвъляни , съблечени , неподредени ...

                                                        А аз ги сещам - като вражески куршуми -

                                                        да фабрикуват отговор у мене ...

 

                                                        Луната шепне мисли изстудени

                                                        за край и крах , за сбогом и измяна...

                                                        А аз дочувам - кълнове зелени

                                                        да правят заговор за новост и промяна ...

 

                                                        Край мен се рее миризма на блато -

                                                        на тиня , жабурняк и застояло ...

                                                        А аз жадувам - ново , свежо лято

                                                        да прероди живота като цяло ...

 

                                                        Земята лъха изпод мене пара -

                                                        формира облачета - луди , неприбрани ...

                                                        А аз съзирам - блудница с китара

                                                        в танго вълшебно - гола да ме кани !!!

                                                          

 

 

 

                 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Момчил Манов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, какви видения само! Особено поантата е като жива! Нека се превърнат в истина тези видения, Вуйчо!👍🥰

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...