12 окт. 2023 г., 13:07

Видения

710 3 1

                                                        Ветрецът носи група празни думи –

                                                        разхвъляни , съблечени , неподредени ...

                                                        А аз ги сещам - като вражески куршуми -

                                                        да фабрикуват отговор у мене ...

 

                                                        Луната шепне мисли изстудени

                                                        за край и крах , за сбогом и измяна...

                                                        А аз дочувам - кълнове зелени

                                                        да правят заговор за новост и промяна ...

 

                                                        Край мен се рее миризма на блато -

                                                        на тиня , жабурняк и застояло ...

                                                        А аз жадувам - ново , свежо лято

                                                        да прероди живота като цяло ...

 

                                                        Земята лъха изпод мене пара -

                                                        формира облачета - луди , неприбрани ...

                                                        А аз съзирам - блудница с китара

                                                        в танго вълшебно - гола да ме кани !!!

                                                          

 

 

 

                 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Манов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, какви видения само! Особено поантата е като жива! Нека се превърнат в истина тези видения, Вуйчо!👍🥰

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...