Ветрецът носи група празни думи –
разхвъляни , съблечени , неподредени ...
А аз ги сещам - като вражески куршуми -
да фабрикуват отговор у мене ...
Луната шепне мисли изстудени
за край и крах , за сбогом и измяна...
А аз дочувам - кълнове зелени
да правят заговор за новост и промяна ...
Край мен се рее миризма на блато -
на тиня , жабурняк и застояло ...
А аз жадувам - ново , свежо лято
да прероди живота като цяло ... ...