12.10.2023 г., 13:07

Видения

716 3 1

                                                        Ветрецът носи група празни думи –

                                                        разхвъляни , съблечени , неподредени ...

                                                        А аз ги сещам - като вражески куршуми -

                                                        да фабрикуват отговор у мене ...

 

                                                        Луната шепне мисли изстудени

                                                        за край и крах , за сбогом и измяна...

                                                        А аз дочувам - кълнове зелени

                                                        да правят заговор за новост и промяна ...

 

                                                        Край мен се рее миризма на блато -

                                                        на тиня , жабурняк и застояло ...

                                                        А аз жадувам - ново , свежо лято

                                                        да прероди живота като цяло ...

 

                                                        Земята лъха изпод мене пара -

                                                        формира облачета - луди , неприбрани ...

                                                        А аз съзирам - блудница с китара

                                                        в танго вълшебно - гола да ме кани !!!

                                                          

 

 

 

                 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Манов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, какви видения само! Особено поантата е като жива! Нека се превърнат в истина тези видения, Вуйчо!👍🥰

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...