12.10.2023 г., 13:07

Видения

705 3 1

                                                        Ветрецът носи група празни думи –

                                                        разхвъляни , съблечени , неподредени ...

                                                        А аз ги сещам - като вражески куршуми -

                                                        да фабрикуват отговор у мене ...

 

                                                        Луната шепне мисли изстудени

                                                        за край и крах , за сбогом и измяна...

                                                        А аз дочувам - кълнове зелени

                                                        да правят заговор за новост и промяна ...

 

                                                        Край мен се рее миризма на блато -

                                                        на тиня , жабурняк и застояло ...

                                                        А аз жадувам - ново , свежо лято

                                                        да прероди живота като цяло ...

 

                                                        Земята лъха изпод мене пара -

                                                        формира облачета - луди , неприбрани ...

                                                        А аз съзирам - блудница с китара

                                                        в танго вълшебно - гола да ме кани !!!

                                                          

 

 

 

                 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Манов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, какви видения само! Особено поантата е като жива! Нека се превърнат в истина тези видения, Вуйчо!👍🥰

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...