В изгрева гледаш
Неразделни сме, а нямаме шатра.
Поляна разцъфнала. Нажежена земя.
Целува косите ти скитникът вятър.
На твоя прозорец потропва дъждът.
Над твоите чувства изцяло съм властен.
Очите ти в мен са, но от тях ме боли.
Нашето щастие е трепетно, страстно.
Два полюса свързани в доживотен магнит.
От минали мъки е окосено полето.
Залезът тихо върви по стърнището.
В изгрева гледаш. Там, откъдето
огън се взема да пламне огнището.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
