ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
12 ago 2008, 1:11

В изгрева гледаш 

  Poesía » De amor
708 0 17

 

Неразделни сме, а нямаме шатра.

Поляна разцъфнала. Нажежена земя.

Целува косите ти скитникът вятър.

На твоя прозорец потропва дъждът.

Над твоите чувства изцяло съм властен.

Очите ти в мен са, но от тях ме боли.

Нашето щастие е трепетно, страстно.

Два полюса свързани в доживотен магнит.

От минали мъки е окосено полето.

Залезът тихо върви по стърнището.

В изгрева гледаш. Там, откъдето

огън се взема да пламне огнището.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??