Неразделни сме, а нямаме шатра.
Поляна разцъфнала. Нажежена земя.
Целува косите ти скитникът вятър.
На твоя прозорец потропва дъждът.
Над твоите чувства изцяло съм властен.
Очите ти в мен са, но от тях ме боли.
Нашето щастие е трепетно, страстно.
Два полюса свързани в доживотен магнит.
От минали мъки е окосено полето.
Залезът тихо върви по стърнището.
В изгрева гледаш. Там, откъдето
огън се взема да пламне огнището.
© Красимир Дяков All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
