Aug 12, 2008, 1:11 AM

В изгрева гледаш 

  Poetry » Love
707 0 17

 

Неразделни сме, а нямаме шатра.

Поляна разцъфнала. Нажежена земя.

Целува косите ти скитникът вятър.

На твоя прозорец потропва дъждът.

Над твоите чувства изцяло съм властен.

Очите ти в мен са, но от тях ме боли.

Нашето щастие е трепетно, страстно.

Два полюса свързани в доживотен магнит.

От минали мъки е окосено полето.

Залезът тихо върви по стърнището.

В изгрева гледаш. Там, откъдето

огън се взема да пламне огнището.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??