ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
12.08.2008 г., 1:11 ч.

В изгрева гледаш 

  Поезия » Любовна
676 0 17

 

Неразделни сме, а нямаме шатра.

Поляна разцъфнала. Нажежена земя.

Целува косите ти скитникът вятър.

На твоя прозорец потропва дъждът.

Над твоите чувства изцяло съм властен.

Очите ти в мен са, но от тях ме боли.

Нашето щастие е трепетно, страстно.

Два полюса свързани в доживотен магнит.

От минали мъки е окосено полето.

Залезът тихо върви по стърнището.

В изгрева гледаш. Там, откъдето

огън се взема да пламне огнището.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??