13 dic 2005, 20:25

В живота си ...

  Poesía
909 0 0

 В живота си свикнах да давам 
на слепец ако можех, очи, 
на гладния хляба си давах, 
за мен оставях трохи. 
Сега съм много богата, 
щом има какво да раздавам,
само в очите тъгата 
няма кому да я дам...
 Свеща бавно угасва 
като последната искрица любов 
Болката в душата все повече нараства 
и няма кой да я спре 
Мислиш ли че това беше всичко заради което живях 
И защо в живота не успях 
Смърта все по бързо те застига 
и тялото лека полека истива 
потъна в черната коприна 
и всичко в него загина 
душата люта се между ада и рая 
и накъде да се отправи незнае 
сама самичка стои в тъмнината 
и знае тя че никога вече няма да види луната...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дезизлафа Петрофа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...