Dec 13, 2005, 8:25 PM

В живота си ...

  Poetry
904 0 0

 В живота си свикнах да давам 
на слепец ако можех, очи, 
на гладния хляба си давах, 
за мен оставях трохи. 
Сега съм много богата, 
щом има какво да раздавам,
само в очите тъгата 
няма кому да я дам...
 Свеща бавно угасва 
като последната искрица любов 
Болката в душата все повече нараства 
и няма кой да я спре 
Мислиш ли че това беше всичко заради което живях 
И защо в живота не успях 
Смърта все по бързо те застига 
и тялото лека полека истива 
потъна в черната коприна 
и всичко в него загина 
душата люта се между ада и рая 
и накъде да се отправи незнае 
сама самичка стои в тъмнината 
и знае тя че никога вече няма да види луната...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дезизлафа Петрофа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...