13 дек. 2005 г., 20:25

В живота си ...

905 0 0

 В живота си свикнах да давам 
на слепец ако можех, очи, 
на гладния хляба си давах, 
за мен оставях трохи. 
Сега съм много богата, 
щом има какво да раздавам,
само в очите тъгата 
няма кому да я дам...
 Свеща бавно угасва 
като последната искрица любов 
Болката в душата все повече нараства 
и няма кой да я спре 
Мислиш ли че това беше всичко заради което живях 
И защо в живота не успях 
Смърта все по бързо те застига 
и тялото лека полека истива 
потъна в черната коприна 
и всичко в него загина 
душата люта се между ада и рая 
и накъде да се отправи незнае 
сама самичка стои в тъмнината 
и знае тя че никога вече няма да види луната...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дезизлафа Петрофа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....