> В живота си свикнах да давам
> на слепец ако можех, очи,
> на гладния хляба си давах,
> за мен оставях трохи.
> Сега съм много богата,
> щом има какво да раздавам,
> само в очите тъгата
> няма кому да я дам...
> Свеща бавно угасва
> като последната искрица любов
> Болката в душата все повече нараства
> и няма кой да я спре ...