13.12.2005 г., 20:25

В живота си ...

903 0 0

 В живота си свикнах да давам 
на слепец ако можех, очи, 
на гладния хляба си давах, 
за мен оставях трохи. 
Сега съм много богата, 
щом има какво да раздавам,
само в очите тъгата 
няма кому да я дам...
 Свеща бавно угасва 
като последната искрица любов 
Болката в душата все повече нараства 
и няма кой да я спре 
Мислиш ли че това беше всичко заради което живях 
И защо в живота не успях 
Смърта все по бързо те застига 
и тялото лека полека истива 
потъна в черната коприна 
и всичко в него загина 
душата люта се между ада и рая 
и накъде да се отправи незнае 
сама самичка стои в тъмнината 
и знае тя че никога вече няма да види луната...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дезизлафа Петрофа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...