13.12.2005 г., 20:25 ч.

В живота си ... 

  Поезия
660 0 0

 В живота си свикнах да давам 
на слепец ако можех, очи, 
на гладния хляба си давах, 
за мен оставях трохи. 
Сега съм много богата, 
щом има какво да раздавам,
само в очите тъгата 
няма кому да я дам...
 Свеща бавно угасва 
като последната искрица любов 
Болката в душата все повече нараства 
и няма кой да я спре 
Мислиш ли че това беше всичко заради което живях 
И защо в живота не успях 
Смърта все по бързо те застига 
и тялото лека полека истива 
потъна в черната коприна 
и всичко в него загина 
душата люта се между ада и рая 
и накъде да се отправи незнае 
сама самичка стои в тъмнината 
и знае тя че никога вече няма да види луната...

© Дезизлафа Петрофа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??