4 sept 2008, 8:40

***(в (к)рая на лятото)

  Poesía
934 0 17

Не тъжи, малка моя...
Никой не умира в неделите.
nicol (Магьосница )
*********************************************
На Ели, която остана на 17 години.
В неделя...

 

Неделя е. Последната.
Бременна със сухи сълзи.
Неми.
Заровила е изтънелите си
къси пръсти
в червените треви -
изстиващи,
привели крехко раменете си
над счупения дъх 

в детските очи

Едно недоживяно лято
притича край пътя
В (к)рая на август приседна.


Завинаги.



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...