longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
6 abr 2010, 0:17

В костюм изтъркан

  Poesía
632 0 13

Къде си тръгнал

В този свят объркан

Стоиш изтръпнал

В костюм изтъркан

Ти ли си това...

Стоиш замръзнал

Без душа

Очи превързал

За да не плачат

Крака завързал

За да не крачат

Сянка си сега

Изтъняваш

Избледняваш

Без светлина

Сякаш се стопяваш

Продължаваш

В самота

Криеш се

Зад маска не една

Грима ако измиеш

Ще ти останат ли лица

Защо не се запиташ

Аз ли съм това...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    БЛАГОДАРЯ ПЕТЯ,ГЕРИ!!!ПОЗДРАВ И ТОПЛИНКА!!!
  • GerryAngel (Гергана Ангелова)
    GerryAngel (Гергана Ангелова)
    Жестоко! (във всички смисли...зависи от гледната точка)
  • bojilova1 (Петя Божилова)
    bojilova1 (Петя Божилова)
    Не питай нищо а се усмихни, приятелю!Животът си отива, въпросите остават...блажени тези,дето нищо не узнават.Поздрави!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Привет ИВОН!!!Усмивки и топлинка!!!
    ВИКТОР-за мен е чест твоя коментар!!!
    ЛЮСИЛ-Дано не забравяме!!!
    ВЕСЕЛА-Душата маска няма и никога неще да е сама.Поздравче!!!
    ВОДОЛЕЙЧЕ-и до кога живот зад маски!!!
    БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ.БЪДЕТЕ!!!ТОПЛИНКА ОТ МЕН
  • vodoleia (Мария)
    vodoleia (Мария)
    Колко често, без да искаме, посягаме към маската!?

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0