longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
6 abr 2010, 0:17

В костюм изтъркан

  Poesía
625 0 13

Къде си тръгнал

В този свят объркан

Стоиш изтръпнал

В костюм изтъркан

Ти ли си това...

Стоиш замръзнал

Без душа

Очи превързал

За да не плачат

Крака завързал

За да не крачат

Сянка си сега

Изтъняваш

Избледняваш

Без светлина

Сякаш се стопяваш

Продължаваш

В самота

Криеш се

Зад маска не една

Грима ако измиеш

Ще ти останат ли лица

Защо не се запиташ

Аз ли съм това...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    БЛАГОДАРЯ ПЕТЯ,ГЕРИ!!!ПОЗДРАВ И ТОПЛИНКА!!!
  • GerryAngel (Гергана Ангелова)
    GerryAngel (Гергана Ангелова)
    Жестоко! (във всички смисли...зависи от гледната точка)
  • bojilova1 (Петя Божилова)
    bojilova1 (Петя Божилова)
    Не питай нищо а се усмихни, приятелю!Животът си отива, въпросите остават...блажени тези,дето нищо не узнават.Поздрави!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Привет ИВОН!!!Усмивки и топлинка!!!
    ВИКТОР-за мен е чест твоя коментар!!!
    ЛЮСИЛ-Дано не забравяме!!!
    ВЕСЕЛА-Душата маска няма и никога неще да е сама.Поздравче!!!
    ВОДОЛЕЙЧЕ-и до кога живот зад маски!!!
    БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ.БЪДЕТЕ!!!ТОПЛИНКА ОТ МЕН
  • vodoleia (Мария)
    vodoleia (Мария)
    Колко често, без да искаме, посягаме към маската!?

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0