В костюм изтъркан

Поэзия

636 0 13

Къде си тръгнал

В този свят объркан

Стоиш изтръпнал

В костюм изтъркан

Ти ли си това...

Стоиш замръзнал

Без душа

Очи превързал

За да не плачат

Крака завързал

За да не крачат

Сянка си сега

Изтъняваш

Избледняваш

Без светлина

Сякаш се стопяваш

Продължаваш

В самота

Криеш се

Зад маска не една

Грима ако измиеш

Ще ти останат ли лица

Защо не се запиташ

Аз ли съм това...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

longin (Любомир Деничин)

БЛАГОДАРЯ ПЕТЯ,ГЕРИ!!!ПОЗДРАВ И ТОПЛИНКА!!!

2010-04-08T00:43:02+03:00
GerryAngel (Гергана Ангелова)

Жестоко! (във всички смисли...зависи от гледната точка)

2010-04-07T19:52:46+03:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Не питай нищо а се усмихни, приятелю!Животът си отива, въпросите остават...блажени тези,дето нищо не узнават.Поздрави!

2010-04-07T19:46:46+03:00
longin (Любомир Деничин)

Привет ИВОН!!!Усмивки и топлинка!!!
ВИКТОР-за мен е чест твоя коментар!!!
ЛЮСИЛ-Дано не забравяме!!!
ВЕСЕЛА-Душата маска няма и никога неще да е сама.Поздравче!!!
ВОДОЛЕЙЧЕ-и до кога живот зад маски!!!
БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ.БЪДЕТЕ!!!ТОПЛИНКА ОТ МЕН

2010-04-06T22:12:28+03:00
vodoleia (Мария)

Колко често, без да искаме, посягаме към маската!?

2010-04-06T18:05:32+03:00