6.04.2010 г., 0:17

В костюм изтъркан

621 0 13

Къде си тръгнал

В този свят объркан

Стоиш изтръпнал

В костюм изтъркан

Ти ли си това...

Стоиш замръзнал

Без душа

Очи превързал

За да не плачат

Крака завързал

За да не крачат

Сянка си сега

Изтъняваш

Избледняваш

Без светлина

Сякаш се стопяваш

Продължаваш

В самота

Криеш се

Зад маска не една

Грима ако измиеш

Ще ти останат ли лица

Защо не се запиташ

Аз ли съм това...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • БЛАГОДАРЯ ПЕТЯ,ГЕРИ!!!ПОЗДРАВ И ТОПЛИНКА!!!
  • Жестоко! (във всички смисли...зависи от гледната точка)
  • Не питай нищо а се усмихни, приятелю!Животът си отива, въпросите остават...блажени тези,дето нищо не узнават.Поздрави!
  • Привет ИВОН!!!Усмивки и топлинка!!!
    ВИКТОР-за мен е чест твоя коментар!!!
    ЛЮСИЛ-Дано не забравяме!!!
    ВЕСЕЛА-Душата маска няма и никога неще да е сама.Поздравче!!!
    ВОДОЛЕЙЧЕ-и до кога живот зад маски!!!
    БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ.БЪДЕТЕ!!!ТОПЛИНКА ОТ МЕН
  • Колко често, без да искаме, посягаме към маската!?

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...