Къде си тръгнал
В този свят объркан
Стоиш изтръпнал
В костюм изтъркан
Ти ли си това...
Стоиш замръзнал
Без душа
Очи превързал
За да не плачат
Крака завързал
За да не крачат
Сянка си сега
Изтъняваш
Избледняваш
Без светлина
Сякаш се стопяваш
Продължаваш
В самота
Криеш се
Зад маска не една
Грима ако измиеш
Ще ти останат ли лица
Защо не се запиташ
Аз ли съм това...
© Любомир Деничин All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
