Къде си тръгнал
В този свят объркан
Стоиш изтръпнал
В костюм изтъркан
Ти ли си това...
Стоиш замръзнал
Без душа
Очи превързал
За да не плачат
Крака завързал
За да не крачат
Сянка си сега
Изтъняваш
Избледняваш
Без светлина
Сякаш се стопяваш
Продължаваш
В самота
Криеш се
Зад маска не една
Грима ако измиеш
Ще ти останат ли лица
Защо не се запиташ
Аз ли съм това...
© Любомир Деничин All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
