Къде си тръгнал
В този свят объркан
Стоиш изтръпнал
В костюм изтъркан
Ти ли си това...
Стоиш замръзнал
Без душа
Очи превързал
За да не плачат
Крака завързал
За да не крачат
Сянка си сега
Изтъняваш
Избледняваш
Без светлина
Сякаш се стопяваш
Продължаваш
В самота
Криеш се
Зад маска не една
Грима ако измиеш
Ще ти останат ли лица
Защо не се запиташ
Аз ли съм това...
© Любомир Деничин All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
