28 may 2013, 12:20

В края на деня

  Poesía » Otra
892 0 15

"а дядо на кривата пейка е седнал...

лулата му. Пълна с ръждиви кошути"

Павлина Йосева - "По-тежък от вятър"

 

На пейката, под старата смокиня,

 седи и пуши. Вече се смрачава.

Изпратил е в земята двама сина

(и колко ли на него му остава?!)

 

Съседът идва - ужким на раздумка.

Бутилка носи - с вино отлежало.

Но няма ги, избягали са думите.

Мълчат. И с кремъче лулите палят.

 

Нощта се свлича. Тъмна, мълчалива.

Прибират се животни, птици, хора...

Те тръгват с тежки стъпки. Уж са живи,

а сякаш със Отвъдното говорят.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разтърсващо.И истинско.До крясък.
    А стъпките се сливат със земята.
    и като думи върху мокър пясък
    стопяват се надежди в тишината...

    Благодаря! Разтърси ме.
  • Благодаря за постоянния ти интерес към моите творби, Сашо!
  • Какво е смърт, и как ли от това боли?
    Разбираме едва когато губим близки.
    Сърцето се свива и направо кърви.
    Дори да стискаш зъби - душата ти сълзи.

    А как ли е да се прощаваш с любима?
    А как ли е да се прощаваш с децата?
    Не може да опишеш тези чувства с дума.
    Дано на никой не поднася това съдбата.
    -----------------------------------------
    Силен и въздействащ стих!
    Образен – като жива картина!
    Поздравления, Ели!
  • Ани, предложеният от теб вариант нарушава и ритмичната стъпка - ямб, и римата "мълчаливи - живи".
    Благодаря на всички за стойностните мнения!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...