28 may 2013, 12:20

В края на деня

  Poesía » Otra
898 0 15

"а дядо на кривата пейка е седнал...

лулата му. Пълна с ръждиви кошути"

Павлина Йосева - "По-тежък от вятър"

 

На пейката, под старата смокиня,

 седи и пуши. Вече се смрачава.

Изпратил е в земята двама сина

(и колко ли на него му остава?!)

 

Съседът идва - ужким на раздумка.

Бутилка носи - с вино отлежало.

Но няма ги, избягали са думите.

Мълчат. И с кремъче лулите палят.

 

Нощта се свлича. Тъмна, мълчалива.

Прибират се животни, птици, хора...

Те тръгват с тежки стъпки. Уж са живи,

а сякаш със Отвъдното говорят.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разтърсващо.И истинско.До крясък.
    А стъпките се сливат със земята.
    и като думи върху мокър пясък
    стопяват се надежди в тишината...

    Благодаря! Разтърси ме.
  • Благодаря за постоянния ти интерес към моите творби, Сашо!
  • Какво е смърт, и как ли от това боли?
    Разбираме едва когато губим близки.
    Сърцето се свива и направо кърви.
    Дори да стискаш зъби - душата ти сълзи.

    А как ли е да се прощаваш с любима?
    А как ли е да се прощаваш с децата?
    Не може да опишеш тези чувства с дума.
    Дано на никой не поднася това съдбата.
    -----------------------------------------
    Силен и въздействащ стих!
    Образен – като жива картина!
    Поздравления, Ели!
  • Ани, предложеният от теб вариант нарушава и ритмичната стъпка - ямб, и римата "мълчаливи - живи".
    Благодаря на всички за стойностните мнения!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...