В края на деня
"а дядо на кривата пейка е седнал...
лулата му. Пълна с ръждиви кошути"
Павлина Йосева - "По-тежък от вятър"
На пейката, под старата смокиня,
седи и пуши. Вече се смрачава.
Изпратил е в земята двама сина
(и колко ли на него му остава?!)
Съседът идва - ужким на раздумка.
Бутилка носи - с вино отлежало.
Но няма ги, избягали са думите.
Мълчат. И с кремъче лулите палят.
Нощта се свлича. Тъмна, мълчалива.
Прибират се животни, птици, хора...
Те тръгват с тежки стъпки. Уж са живи,
а сякаш със Отвъдното говорят.
© Елица Ангелова All rights reserved.
