В края на деня

Поэзия » Другая

901 0 15

"а дядо на кривата пейка е седнал...

лулата му. Пълна с ръждиви кошути"

Павлина Йосева - "По-тежък от вятър"

На пейката, под старата смокиня,

седи и пуши. Вече се смрачава.

Изпратил е в земята двама сина

(и колко ли на него му остава?!)

Съседът идва - ужким на раздумка.

Бутилка носи - с вино отлежало.

Но няма ги, избягали са думите.

Мълчат. И с кремъче лулите палят.

Нощта се свлича. Тъмна, мълчалива.

Прибират се животни, птици, хора...

Те тръгват с тежки стъпки. Уж са живи,

а сякаш със Отвъдното говорят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Довереница (Дочка Василева)

Разтърсващо.И истинско.До крясък.
А стъпките се сливат със земята.
и като думи върху мокър пясък
стопяват се надежди в тишината...

Благодаря! Разтърси ме.

2016-02-23T23:44:55+02:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

!!!

2013-06-09T12:36:56+03:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря за постоянния ти интерес към моите творби, Сашо!

2013-06-01T03:18:54+03:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Какво е смърт, и как ли от това боли?
Разбираме едва когато губим близки.
Сърцето се свива и направо кърви.
Дори да стискаш зъби - душата ти сълзи.

А как ли е да се прощаваш с любима?
А как ли е да се прощаваш с децата?
Не може да опишеш тези чувства с дума.
Дано на никой не поднася това съдбата.
-----------------------------------------
Силен и въздействащ стих!
Образен – като жива картина!
Поздравления, Ели!

2013-05-31T23:48:13+03:00
voda (Елица Ангелова)

Ани, предложеният от теб вариант нарушава и ритмичната стъпка - ямб, и римата "мълчаливи - живи".
Благодаря на всички за стойностните мнения!

2013-05-29T20:08:24+03:00