2 mar 2012, 20:51

В леден свят 

  Poesía » Otra
451 0 4

Не искам да живея в леден свят

и всеки ден по малко да умирам.

Мечтите ми все гладни да пълзят.

Да тичам  все  надолу, без да спирам.

 

Не  искам да се будя без любов.

И птича сянка върху мен да пада.

Умът ми да е съдникът суров,

забравил що е милост и пощада.

 

Знам, без надежда хлябът е горчив.

А пък без хляб остава гола вяра.

Познат до болка стар речитатив.

Не искам цял живот да го повтарям.

 

Но вързаната със конец звезда

е много често евтино фалшива,

с изкуствен блясък е. За да

открием истинската, трябва да сме живи.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Темата е амортизирана, а разработката следва десетките образци. Според мен стихотворението е под големите ти възможности на поетеса. Ритмиката и римния строеж създават интересна видимост, но пластиката е само дреха, важното е какво има под нея. Може би трябва да смениш гледната точка, ъгъла... Желая ти успех!
  • Силен и въздействащ стих!Поздравления Нинче!
  • Поздрав, Нина!
  • За да открием истината, трябва да сме живи!
Propuestas
: ??:??