2 mar 2012, 20:51

В леден свят

  Poesía » Otra
590 0 4

Не искам да живея в леден свят

и всеки ден по малко да умирам.

Мечтите ми все гладни да пълзят.

Да тичам  все  надолу, без да спирам.

 

Не  искам да се будя без любов.

И птича сянка върху мен да пада.

Умът ми да е съдникът суров,

забравил що е милост и пощада.

 

Знам, без надежда хлябът е горчив.

А пък без хляб остава гола вяра.

Познат до болка стар речитатив.

Не искам цял живот да го повтарям.

 

Но вързаната със конец звезда

е много често евтино фалшива,

с изкуствен блясък е. За да

открием истинската, трябва да сме живи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Темата е амортизирана, а разработката следва десетките образци. Според мен стихотворението е под големите ти възможности на поетеса. Ритмиката и римния строеж създават интересна видимост, но пластиката е само дреха, важното е какво има под нея. Може би трябва да смениш гледната точка, ъгъла... Желая ти успех!
  • Силен и въздействащ стих!Поздравления Нинче!
  • Поздрав, Нина!
  • За да открием истината, трябва да сме живи!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...