В леден свят
Не искам да живея в леден свят
и всеки ден по малко да умирам.
Мечтите ми все гладни да пълзят.
Да тичам все надолу, без да спирам.
Не искам да се будя без любов.
И птича сянка върху мен да пада.
Умът ми да е съдникът суров,
забравил що е милост и пощада.
Знам, без надежда хлябът е горчив.
А пък без хляб остава гола вяра.
Познат до болка стар речитатив.
Не искам цял живот да го повтарям.
Но вързаната със конец звезда
е много често евтино фалшива,
с изкуствен блясък е. За да
открием истинската, трябва да сме живи.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
