В леден свят

2.03.2012 г., 20:51 ч.

Поезия » Друга

449 0 4

Не искам да живея в леден свят

и всеки ден по малко да умирам.

Мечтите ми все гладни да пълзят.

Да тичам все надолу, без да спирам.

Не искам да се будя без любов.

И птича сянка върху мен да пада.

Умът ми да е съдникът суров,

забравил що е милост и пощада.

Знам, без надежда хлябът е горчив.

А пък без хляб остава гола вяра.

Познат до болка стар речитатив.

Не искам цял живот да го повтарям.

Но вързаната със конец звезда

е много често евтино фалшива,

с изкуствен блясък е. За да

открием истинската, трябва да сме живи.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

severianin (Валентин Чернев)

2012-03-03T17:42:39+02:00

Темата е амортизирана, а разработката следва десетките образци. Според мен стихотворението е под големите ти възможности на поетеса. Ритмиката и римния строеж създават интересна видимост, но пластиката е само дреха, важното е какво има под нея. Може би трябва да смениш гледната точка, ъгъла... Желая ти успех!
fervor (fervor)

2012-03-03T09:21:22+02:00

Силен и въздействащ стих!Поздравления Нинче!
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2012-03-02T23:48:32+02:00

Поздрав, Нина!
dobromirpenkov (Добромир Пенков)

2012-03-02T21:05:12+02:00

За да открием истината, трябва да сме живи!