30 may 2020, 10:15

В леглото, от упор 

  Poesía » Filosófica
485 0 0

 

Когато първите петли не искат да ни будят,

това е знак за шантав ден -неделя.

Почивка и за крушата на двора -

в клоните й дреме мързелив и примирен

вестителят на утрото. Мерси, ще го пропусна,

с химните не съм на ти, дори не е умора.

 

По пладне е любимата ми част -

тогава часовете се целуват.

Росата има вкус и цвят -

в лилаво са миражите й, платноходки плуват,

в нея и до острови безброй

със екзотични имена, убежища на жълти птици.

Когато съм протегнала ръка,

а хоризонтът е съвкупност от чертици

на луд художник, който няма срам

ни мярка да ме нарисува като своя.

Каквото мога, свърших до сега.

Вечерята след малко, други няма -

само аз съм хора.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??