В леглото, от упор

Когато първите петли не искат да ни будят,

това е знак за шантав ден -неделя.

Почивка и за крушата на двора -

в клоните й дреме мързелив и примирен

вестителят на утрото. Мерси, ще го пропусна,

с химните не съм на ти, дори не е умора.

По пладне е любимата ми част -

тогава часовете се целуват.

Росата има вкус и цвят -

в лилаво са миражите й, платноходки плуват,

в нея и до острови безброй

със екзотични имена, убежища на жълти птици.

Когато съм протегнала ръка,

а хоризонтът е съвкупност от чертици

на луд художник, който няма срам

ни мярка да ме нарисува като своя.

Каквото мога, свърших до сега.

Вечерята след малко, други няма -

само аз съм хора.