Когато първите петли не искат да ни будят,
това е знак за шантав ден -неделя.
Почивка и за крушата на двора -
в клоните й дреме мързелив и примирен
вестителят на утрото. Мерси, ще го пропусна,
с химните не съм на ти, дори не е умора.
По пладне е любимата ми част -
тогава часовете се целуват.
Росата има вкус и цвят -
в лилаво са миражите й, платноходки плуват,
в нея и до острови безброй
със екзотични имена, убежища на жълти птици.
Когато съм протегнала ръка,
а хоризонтът е съвкупност от чертици
на луд художник, който няма срам
ни мярка да ме нарисува като своя.
Каквото мога, свърших до сега.
Вечерята след малко, други няма -
само аз съм хора.
© Христина Комаревска All rights reserved.