В мен кипи
и сякаш в окови се гърча
да бяха реални уви по-леко бих
въздуха сбирал в гръдта
В мен кипи
от чувства и мисли
объркват ме спирам и тръгвам
посоките губя и пак ги намирам
чувства и мисли лабиринти в мене градят
изгубвам се в тях не мога да дишам
тъмнината почти ме догонва
името мое шепти
приласкава ме да проникна в нея
да се стопя в топлия мрак
© Карлос Димостракиос Todos los derechos reservados