В мен

Poetry » Other

712 0 0

В мен кипи

и сякаш в окови се гърча

да бяха реални уви по-леко бих

въздуха сбирал в гръдта

В мен кипи

от чувства и мисли

объркват ме спирам и тръгвам

посоките губя и пак ги намирам

чувства и мисли лабиринти в мене градят

изгубвам се в тях не мога да дишам

тъмнината почти ме догонва

името мое шепти

приласкава ме да проникна в нея

да се стопя в топлия мрак

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0