29.10.2010 г., 21:14

В мен

710 0 0

В мен кипи

и сякаш в окови се гърча

да бяха реални уви по-леко бих 

въздуха сбирал в гръдта

В мен кипи

от чувства и мисли

объркват ме спирам и тръгвам

посоките губя и пак ги намирам

чувства и мисли лабиринти в мене градят

изгубвам се в тях не мога да дишам

тъмнината почти ме догонва

името мое шепти

приласкава ме да проникна в нея

да се стопя в топлия мрак

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карлос Димостракиос Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...