4 ago 2021, 21:12  

В мен живеят

  Poesía
707 3 15

Живеят в мене хиляди вълни,

и само дъното им е опора.

От вятъра изграждат си стени

и капките разплискват се нагоре.

Мечтаят да достигнат някой връх,

да напоят земите посред суша.

Мечтаят си в соления им дъх

звездите всяка вечер да се сгушват.

Живеят в мене много чудеса,

които по морето ще изпратя.

Писмо до някой. Капчици роса.

И кратък стих, изтичащ от душата.

Живеят в мене птици на ята

които си отиват. Но се връщат.

Обикнали най-топлите лета,

те знаят, слънцето ми е присъщо.

Живеят в мене пламък и вода,

мълчания, редуващи се с песни.

Не ми отива златната среда.

Във мен живея аз. И е чудесно.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

А в мен живеят 🇧🇬

Живеят в мене хиляди тъги,
навързани във ситна медна нишка,
по минали тревоги от преди,
по чувството, че все ще съм излишна.
Автор: Невидимо ...
756 3 15

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...